Кубилай Ака - Джеласун

Един красив и гневен младеж, който не е напускал никога Чукур. Когато младостта и неопитността му се комбинират с гнева му, той ще тръгне по лоши пътища. С бунтарството си ще постави живота си в опасност.


Питам всички, като се каже Чукур, какво изниква в съзнанието Ви?
Като ми кажеш Чукур и на ума ми изниква някакво свещено място. Една голяма общност. Всъщност в сериала главният герой е Чукур. Всъщност всички работим за чукур. Всичко е в името на Чукур. Затова ми се струва като нещо свещено.

А лично за твоя персонаж?
Това е мястото, в което моят герой е роден и израснал и никога не е напускал. За мен Чукур е дом.

В едно от резюметата пишеше за Джеласун, че е красив, гневен и бунтар (противопоставя се на правилата). Героят Ви отговаря ли на всички тези определения?
Да. (смее се) Моля ти се. Аз не съм против правилата. Едно нещо или има правила или няма. Или пък понякога ние трябва да създадем правилата. Единственото общо е това.

Какво от себе си добавихте в Джеласун?
Всъщност добавих малко обич. Добре, той е гневен, красив, срещу правилата е, но от друга страна има едно момиче, което го обича. Щом е така трябва да се добави малко обич. За една серия е само това. Да видим по-нататък какво ще добавя.

Как бихте описали този сериал? Според мен това е един лош свят, в който сякаш има страна, която се бори да става още по-лош. Според Вас как е?
Според мен напротив, тук има един много хубав свят. Всъщност всички ние по някакъв начин сме в този свят. Аз не съм от по-старото поколение, но имам представа за махалата. Например, ако някой от квартала го бият, трябва да му се помогне. Или в махалата се учиш да псуваш, но вкъщи не го правиш. Тук тези ние живеем по тези махленски правила. И когато дойде някой, който се опитва да да развали реда и правилата в махалата, живеещите там въстават. С последните събития положението се влошава. Нещата вървят на зле. Може да живеем в Чукур, но сме щастливи тук. В такава ситуация сме.

Какво знаехте за Балат? И сега кое негово лице видяхте?
Всъщност изобщо не познавах Балат, защото съм живял в Бодрум. Казваха ми, че е много зле, но е хубаво. И хората са много разбрани. понякога децата шегуват и крещят: "Заснехме го" (смее се). Всичко върви много добре.

Превод: Ани